Домът на Широ

-Ъм... Извинявам се.

-Аз ще си ходя скоро... Не е нужно да усложним нещата...

-Знам, Сейбър... Съжалявам за преди малко. Но просто не се сдържах.

-Другия път се старайте господарю. Извинете ме вината е в мен.

Погледна я.
-Да... Другия път ще се сдържа.

Погледна го. Не разбра дали се сърди или след това не я искаше...

-Ъм... Да легнем?

-Добре... Както желет...желаеш Широ.-Но все още беше гладна, корема и къркореше.

-А... Д-да. Беше гладна.-беше забравил, защото се притесни.-Хайде, да готвим.

-Х-хай.-Тръгнаха към кухнята.

Тръгна след нея.

Беше в кухнята... Отново отиде до доматите.

-Не, ти си седни. Аз ще ги режа.

-Добре.-Седна на един стол.

Режеше ги. И след малко беше готов. СЛожи й храната заедно с рибките.

-Итадакимас.-Взе рибката и започна да яде.

-Itadakimasu~-усмихна се. И започна да се храни.

Изяде рибката си.

Той ядеше бавно. И мислеше.

Погледна го. Искаше да спи.

-Готова ли си?

Кимна.
-Да.

-Да легнем тогава.

-Да. Спи ми се...

Изправи се и тръгна към стаята си.