Кулата по Астрономия

Тук

Лили го хващаше за ръката и се изкачиха кулата най накрая. Лили го пусна и изтича до ръба на кулата.

-Хей Лилс, не се надвесвай много да не паднеш!

-Ти ще ме хванеш, Потър!-Тя се усмихна като гледаше гледката. И се наслаждаваше на лекия ветрц.

Застана до нея.
- Някой път ще те закарам да полетим вечер.

-Наистина ли!?-Тя се обърна към него.-Многого бих искала...

-Разбира се.- усмихна се. Вдигна ръка да погали лицето й, но я пусна обратно.

Лили го забеляза и скришом се усмихна. Може би Джеймс Потър не беше толкова лош колкото си мисли. Може би наистина би трябвало да му даде шанс.
Тя чу някакъв шум от стълбите и се нахвърли върху Джеймс.
-О! О, не Филч идва! Какво ще правим!?

-Шшш Спокойно. Само не вдигай шум. Едва ли е Филч.- Хвана я през кръста и я дръпна близо до стената далеко от вратата и се скриха в сенките.

Лили все още беше в шок. Не искаше да я хванат да нарушава правилата. Тя в очакване беше се притиснал в Джеймс.
Но все пак новодошлите не бяха Филч, а едно момиче от Хафълпаф и едно момче от Рейвънклоу, които също искаха да се усамотят.

Галеше с палец кръста й, за да я успокои. Извади магическата си пръчка и тихо трансфигурира един гаргойл в котка приличаща на госпожа Норис, за да изплаши учениците. Намигна на Лили.
-Мяу.- измялка котката и изникна пред другите двама.

Двама оъатъпиха назад и в голяма па ика напуснаха кулата.
А Лили беше очарована от уменита му по трнсфигурация.
-Брво Потър, не знех че си толкова добър по трансфигурация.

Усмихна се широко.
-Благодаря Лилс! Всъщност трансфигурацията е най-добрият ми предмет, за разлика от отварите! Ха ха ха!

-Да, професор Слъгхорн все го повтаря... Но може да поискаш помощ от Ремус. Той може да ти помогне. А ако отавим отварите на страна ти и Сириус Блек сте много добри по трансфигурация... Учудващо добри... Смисъл... Такива мързеливо и палави ученици като вас? Какво ви е тайната?

- Хаха! Ти да не си мислиш, че Ремус не е опитвал? Просто нищо не се получава щом застана зад котела. А що се отнася до трансфигурацията, предполагам,че е фроден талант.- Не му харесваше да я лъже,но се налагаше.

-Изненадана съм, но приятно изненадана. Мислех, че вие двамата сте загубена кауза... Но виждам, че има надежда.-Тя се засмя.

Хвана се театрално за гърдите.
- Лилс съмненията ти в мен ме нараняват дълбоко!

Тя го погледна и завъртя очите си.
-Всичко за теб е шега нали?

- Разбира се,че не. Просто когато хората те мислят за шут е по-лесно да скриеш когато си наранен. И в един момент просто става като втора природа.- Сви рамене.

-Гадно ли се чувстваш?

- Доста често. Лили понякога това което виждаш е просто една фасада. Всеки си има проблеми и всеки има свой начин да се справи с тях. Моят начин е да се шегувам и да разсмивам хората.- Погледна към звездите.

-Но ти имаш приярели до себе си, които те подкрепят и ще го направят... Порастни вече... Знам, че е хубаво да си популярен, но... Сивиръс няма вина, може би вече не сме приятелу, но той все още си остава мой приятел от детството.

- Мисля, че не разбираш нещата Лили. Изборите вече са направени и страните вече са направени. Що се отнася до Снейп няма какво повече да ти кажа.

-Знам, но... Но и ти ме разбери... Трудно ми е да го приемам... А и аз го...-Тя млъкна не продължи.

Въздъхна тежко. Прегърна я.
- Знам и те разбирам.