Имението Фантомхайв

-Не очаквай да съм щастлив винаги... Не е лесно да бъдеш куче пазач. И да си се върнал от прака на смърта. И да си без родители от 10 годишна възраст...

Гледаше го.И се усмихна някак странно.
-Разбирам Ви, милорд.Прави сте

-Да... Дано да разбереш.

-Да, разбирам Ви.-приближи се до него и го целуна по челото.

Изчерви се.
-Себастиян какво правиш?

Усмихна се.
-Все още имате родители.-той говореше за себе си, но после добави.-Семейството Ви.

-Да...

Погледна го.Усмихна се.

-Себастиян... Добре е, че пораснах.

-Защо?

-Вече не страдам!

-Да, пораснахте затова.А и все пак, колкото и да е трудно се свиква.

-Не не съм свикнал...

-Да, знам милорд.Но все пак.

-Не знам... Всичко е объркано...

-Кое е обърканото?

-Живота...

-Защо, милорд?

-Трудно е... Просто...

Погледна го.Искаше да го прегърне.

Отново страдаше.

Прегърна го.
-Не се натъжавйте, милорд.Не е ли е хубаво, че си имате семейство?

-Да... Но има още празни места.

-Да, знам милорд.Може би... Трудно, а може изобщо да не се запълнят.

-Може и да се...-Погледна го незабележимо.