Домът на Опал

-Кои!? Бяха трима... Но само...-Не можа да продължи. Разплака се. Не искаше ученик да я види така, но...

Намръщи се още повече.Натъжи се.В този момент трябваше да й каже, че няма нищо, ако плаче п/д ученик, да я прегръща, но Синджън нямаше такива чувтва.
-Ъм...затова ли си...?

-Какво?

-Оф...няма значение...Наистина много съзалявам, незнаех че ти е станало още по-зле...

-Не няма значение...-"Защо при нея така се отпуснах!? Какво ми стана!?"

Натъжи се.
-Почувствах се виновна.

-Защо?

Повдигна раменете си.
-Нензам...

-Има защо това, което го каза!

-Почувствах се задълчена, че трябва да се извиня!-намръщи се.

-Няма проблем...

Целуна я по бузата.
-Нали не се натъжи много?

-Не... Вече го бях забравила...

Усмихна се.

"Едва ли? Такова нещо не се забравя!"

Погледна я.И се убиди.
-Сиг ме мислиш за тъпа.

-Защо?

Повдигна рамене.
-Защото се чувствам наивна.

-Защо? Кажи ми?

-Незнам...Така се почувствах.

-Добре...

Погледна я.

Поглдна я също.

-Ъм...аз ще си тръгвам.

-Добре! Ще се опитам да накарам колегите по мат да ти помогнат!