Домът на Опал

-Не ме интересува! Пиши!

Пишеше там нещо.

-Браво.-Отиде да си направи кафе.

Като отиде в кухнята, веднага си извади тела.Там пишеше смс на някои хора.И се усмихваше доволно.

Върна се с кафето. И иля всичко върху домашното и.
-Сега ги пиши отново!

Веднага прибра телефона.И погледна домашното си.
-Какво направи? Да бе, няма да го пиша отново.

-Ще пишеш! Иначе няма да ти дам испита! Разбра ли?

-Само да взема изпитите, повече дори няма да мина от пред къщата ти. >< Тормозиш ме, не искам да пиша.

-Пиши!-Взе телефона и. И го изключи.

-дай ми тела!-нацупи се и скръсти ръце п/д гърдите си.

-Не докато не минеш 1 изпит на Хироки-сенсей!

-Оф!-разсърди се.-Добре де.

-Браво...

Погледна я намръщено.

-Не гледай мен! А листа. Хайде.

Изправи се.
-Не ми викай, защото ще си тръгна.-каза спокойно, но ядосано xD

-Ще си тръгнеш! Ела да видим къде си тръгваш! Възбуждаш ме!-Хвана я за ръката и тръгна горе. Дърпаше я към стаята си.

-Какво по...?!-опитваше се да измъкне от нея и да тръгне към вратата.-Пусни ме!

-Не!-Бутна я на леглото. И легна върху нея. Започна да я целува. И да я опипва.

Мъчеше се да се отърве.
-Пусни ме!-намръщи се.Опитваше се да имъкне поне ръцете си, от там нататък вс щеше да е лесно. xD

Мушна ръката си под дънките и.

Не можа да направи нищо.Разплака се.И се изллаши.
-Недей...-каза доста спокойно плачейки.Но се страхуваше.

Застина... Нито си махна ръката нито продължи. Старите спомени отново нахлуха в главата и. Пусна я. И си махна ръката от там... Легна до нея. Погледна я. И зправи се и тръгна към вратата. Очите и се насълзиха.

Продължаваше да плаче тихо.Не мърдаше.И гледаше към вратата.Разплака се силно.

Спря. И се обърна към нея.
-Извинявай... Аз помислих, че... Че и ти искаш... Не можах да помисля, че ще те нараня. Наистина се извинявам... Ако все още искаш да си ходиш си свободна.-Подхверли телефона и към нея.-Наистна се извинявам.