Домът на Опал

Хвана телефона и го стисна.Плачеше тихо.
-Не исках... Не исках...-повтори отново тихо.-Да ще си тръгвам...

-Стига... Не плачи... Не ти направих нещо лоши!

Намръщи се.
-Виждам, колко съжаляваш.-изправи се и тръгна към врата, като подмина Опал.

Хвана я.
-Тск! Мислиш, че това е нещо...

-Значи, ще има и продължение? Мечтай си.-опитваше се да се измъкне.-Пусни ме!

-Не съм казала такова нещо.

-Добре, вече не искам да имам нищо общо с теб! Не разбирам защо го направи!

-Защото ме възбуждаш! И знам какво чувстваш!-"Но не можеш като мен!"

-Знаеш?! Хах! Едва ли!

-Да знам!

-От къде?! Някой да те е нападнал така?!

-Да!-Тръгна към стаята си. Очите и се насълзиха.

Застина на място.Погледна след нея. "Какво искаше да каже?", замисли се.Тръгна след нея.

Отвори вратата на стаята си.

Настигна я.
-Какво искаш ка кажеш?

-Има ли значение... Твоите пробле ми са доста по-големи от моите. Защо още да се занимаваш и с моите?

-Искам да знам! Не съм казала, че имам проблеми. ><

-Какво искаш да знаеш!? Не може ли да остане само за мен!?

-Ако не искай не споделяй, просто те питам, защото може би ще ти олекне.

-Незнам... Usami-san го знае...

-Добре, ако не искаш не ми казвай.-любопитството разяшдаше нещо от вътре xD Искаше да знае.Гледаше я.

Гледаше я. Разбра, че е любопитна.
-Добре. После си тръгваш! Разбра ли?

-И да искаш няма да остана тук!

-Да!-Влезна в стаята си. И я дръпна вътре.-Не знам как да започна... Но... Трябва от накъде нали?-Очите и се насълзиха.-Изнасилиха ме!

Не можа да каже.Зяпна.
-Какво?! Кое животно би го сторил?! -ядоса се.