~†Подземен етаж на парламента†~

Тук

Чейс и Паркар предадоха докладите си и тръгнаха към събранието.

Вайолет се огледа внимателно и влезна в коридира, който водеше до събранието. Огледа се за Игор.
-Где ты Игорь!? Никогда не оставаться там, где они уходят!

Игор я чу.
-Вот я куклу!-Каза с приятелски заядлив тон.

Беше в стаята.

Влезнаха в залата.

Отиде до него.
-Браво! Ну пришел!

-Добре!-Влезна и огледа всички умно.

Погледна новодошлите. И се обърна към Другарите си.

Седнаха в двата противоположни края на стаята.Огледа останалите и на бързо си състави евентуален план за действие.

Влезна след него. Тя за сега беше единствената жена тук. Седна на един стол.

Игор я последва. Беше тихо. Не обичаше тихото. Вече му липсваха клубовете и баровете.

Погледна напред и си мислеше нещо.

Прозя се отекчено.Тези срещи бяха пълна скука.

-Кой чакаме още?

-Ооо! Човече по-тихо, германския ти акцент ме побърква!-Легна на масата отекчен.

-Да, наистина по-тихо.-каза на Игор.

Размени бърз поглед с Паркар.
-Мисля,че чакаме само командира да ни инструктира.-каза провлачено.

-Хорошо!

-Както и да е...-Каза провлачени. Скри лицето си. После вдигна главата си и погледна Вайолет.

-Добре.-Чакаше.

Погледна часовника.Започна да се изнервя.

Погледна го също. И поклати глава въпросително. Погледна всички. Всички бяха различни.

Обърна се към другите. Изправи се в седнало положение и се облегна удобно.
-Винаги ли закъснява?

Не знаеше дали винаги закъснява и мълчеше.

С Паркар се усмихнаха бързо.
-През повечето време.

-Ух! Това е досадно.

-По-добре кукло, гледай си кефа докато дойде.

Томоко се обърна към Игор и го погледна злобно.

Генералът влезна. Чу Игор.
-Съжелявам, че ви развалих кефа толкова бързо, войници.-погледна Игор и Вайолет.

Изправи се на стола си.Запази спокойно изражение,но вътрешно се смееше.

Вайолет също се изправи.
-Извинете сър!

Игор също се изправи. Беше се уплашиш.
-Извинете сър!

Томоко също се изправи.

-Тъй като сте нови ще се разминете само с 1000 лицеви опори!