~†Подземен етаж на парламента†~

-Хм? Едва ли ще пуснат руснаци, англичани? Свърх доза националисти, ако искаш да споделиш съдбата на евреите...

-Да, ще ни трябват агенти. Чейс, ти избирай агентите.

-Аз?

Збръщи нос.
"Не искам да връщам там."

Погледна я.

-Да, ти.

Направи физиономия.
-Добре.

-Но няма да пратите, когото и да е... Трябва да са от най-добрите.

-Естествено, не ми се бъркайте на работата. Знам какво да правя.

-И да са готови за всякакави ситуации.Хм.

Погледна генераал и се намръщи. Не знайно защо имаше омраза към англичаните.
-Извинете сър.

Поклати отрицателно главата си.

-Аз ще ги подготвям. И ще са готови за всякакви ситуации, да. Не ми се бъркайте.

-Както кажете сър.

-Защо повтаряш!?-Каза много тихо.

Побутна под масата.

-Наказанието ти се увеличи. Повотри за него. И като кажеш нещо, кажи го ясно. Така че, да чуем всички.

Въздъхна тежко.С Паркар се спогледаха.

Не каза нищо. Не можеше. Трябваше до край да отиде.
-Добре сър!-Каза ясно.

Погледна всички в залата.
"Защо го правиш момиче!?"

-Добре.-Каза все едно, че не го интересува.

-Ъм...Ако това е всичко сър да се връщаме към работата си.

Все още се мръщеш.

Въздъхна.
-Да.

-Да вие се връщайте. А вие...-погледна Вайолет и Игор. И продължи-... Ще останете тук. Защото имате наказание.

-Ъм всъщност сър имаме нужда от тях двамата за малко.Има проблем с един руски посланник и те двамата са необходими.След като свършим работата ще може да се върнат за наказанието.-каза сериозно,без да потрепне мускол по лицето му.

Облегна се. И се надяваше сега да се махнат от тук.

-Не. След наказанието.

-Наистина е спешно сър.Посланникът отказва да говори с друг.Аз лично ще се увера да се върнат след това.

"Какъв му е проблема!?"