~†Подземен етаж на парламента†~

Изправиха се и козируваха.
-Сър,позволете да отбележа,Сър,че наказанието е малко строго,Сър.

Нищо не каза. Изражението и не се промени. Макар, че бяха малко много.

Направи физеономия.

"Да, много 'леко' наказание"

-Би трябвало да е повече.

-Абсолютно сте прав сър,но нека сега да не губим време.Следващия път ще можете да ги накажете подобаващо сър.

Погледна го. Соеше неподвижна.

Не казваше нищо, все пак заради него и наказа Вайолет.

-Да, определено другия път няма да се разминат така леко. След събранието ще са наказани.

Томоко го гледаше.

-Да разбира се.

Все още не си развали изражението. Гледаше право към Чейс.

-Отново се извинявам, сър.

-Както и да е. Седнете.

Томоко седна.

Седна спокойно.Размени няколко погледа с Паркар.

Въздъхна и седна.
-Донесох докладите сър, които ви пратиха от СССР.

-Аз също.

-Добре, дай ми ги.

-Нашия доклад за развитието на "Мъглата" е готов.Но занапред може да има усложнения.-сбърчи нос.

-Според нас има къртица.

-Това е със сигурност.

-Ако не беше моя партньорка щях да кажа, че си ти.

-Какви усложнения?

-Според нас е някой от по горе.Едно от възможните усложнения е,че фашистите вероятно вече знаят всичко за операцията ище загубим много хора,а също рискуваме избухване на конфликт в този район.

-Напразно се опитвате да спрете войната, то ще избухне, много скоро... А къртиците не ни пречат.-Погледна предупредително Игор.

-Оки...

-Планът е хубав. Но ще ни трябва още един.

-При евентуална война ще загинат прекалено много хора.Хора,които не са подготвени за война.Хора,които ще са жертва на нечий болен мозък.МОже би си права,че войната е неизбежна,но всеки един човешки живот си струва да направим каквото можем,за да я предотвратим!-каза разпалено.

-Но аз мисля да жертваме, и да започнем. Няма да я предотвратим. А и едва ли някой нямма да ни жертва някой.-Беше адресиран към генерала.

Погледна я.
-Ъм... Не съм съгласен с теб Вайолет... Да ще бъдем жертване, но в името на комунизма!

-Не. Няма да е толкова бързо. Както каза Чейс, има неподготвени войници. Да, прав си Игор... Но все пак трябва да победим.

Отпусна се на стола си.
-И сега какво?

-И сега чакаме. Не по-малко от година Хитлер ще започне война... Но ние няма смисъл да се включим във войната, което е неизбежно, докато пакта за не нападение е в сила... Но е очевидно, че германците ще ни забият ножа в гърба...

Въздъхна.
-Много говориш. Това е очевидно.

-Никое от идеите ви не ми допадна.

-Ще внедрим агенти в щаба им.Така ще знаем какво кроят.