Апартамента на Лесли, Кърт и Лю /Нейтън/

Отново се притесни.
-Отдавна.Не ме изоставяй.-наведе се и го прегърна.Едната му ръка потърси лекарствата му.

ПОдаде му ги.
Не се притеснявай. Добре съм. Минава ми.-От притеснение е. Не се притеснявай. И никога няма да те изоставя. Докато ти не омръзнеш от мен.

-Как мога да ми омръзне от теб?-взе лекарствата му.Целуна челото му.Чудеше се дали, трпбва да викне лекар.

-Ще прегърнеш ли? Не ме пускай никога.

-Никога.-прегръщаше го.Сега разбираше много под-обре, колко го обича, и че не може без него.

Вече беше много по-добре.
-Благодаря ти.

Отново целуна челото му.
-Искаш ли нещо?

-Не... Само искам да стоиш до мен. И Лес да не знае, че се случи това. Неискам да я притесня.

Поклати отрицателно глава.
-Щом не искаш.Няма да знае.Не се безспокой...до теб съм.-затвори очите си, облегна се назад на леглото.

Изправи се внимателно. И го целуна.

Отвърна на целувката му.
-Почини си, не искам да се изморяваш.

-Не правя нищо уморяващо. Просто искам да наеш, колко много те обичам.

-Аз знам отдавна.-погали бузата му.

-Исках пак да ти покажа.

-Благодаря ти.-целуна челото му.-И аз те обичам.

Згуши се в него.
-Искаш ли сега да ми покажеш мястото?

-Искам.-гушкаше го.-Сега ли искаш да видиш?-целуна главата му.

-Още малко д почина. Не искам отново да те разтревожа.

-И аз съм в същото мнеие, по-добре малко си почини преди да излезнем.Аз ще съм до теб.

-Мхм. Щом ще си тук.-Легна удобно. И си затвори очите.

Легна до него.Гледаше го.
-Да...

Заспа.

Целуна челото му, прегърна го и също заспа.

***
След няколко часа.
Събуди се. И се изправи внимателно, за да не го събуди. ТРъгна към вратата.

Продължаваше да си спинка.