Апартамента на Лесли, Кърт и Лю /Нейтън/

Легна на леглото и го дръпна до себе си.Гушна го.

Згуши се.
-Обичам те, обичам ъте, обичам те.-Гушна го силно като плушко.

Пое дълбок въздух, като целуна главата му.
-И аз те обичам.И то много.-затвори си очите за момент.

Те се върнаха и се качиха в стаята.
-Аз сега идвам.-Излезна от стаята.-Кърт?

Гледаше го.
-Нещо ли стана?

-Не, нищо...Това не е ли е гласа на Лес?-изправи се в седнало положение.

-Оф. Сегали намери да дойде.

Тя влезна в стаята на Кърт без да чука.
-Здртасти... Защо лежиш? Какво стана?

-Ъм, нищо-вече твърдо бе решил да говори на саме с Лес за Кърт.

Усмихна се щастливо.
-Радвам се. Помислих, че отново се разболя.-Гушна го силно.

Той също я гушна. Какволи щеше да прави без нея?

Усмихна им се.
-Рие долу ли е?

-Не в стаята ми. Подрежда си нещата. Ще ми помогнеш ли с готвенето Лю?

-Да гладен съм!

Кимна.
-Да...добре.

Хвана го за ръката и излезнаха от стаята му. Слезнаха в кухнята.
-Какво да правим?

-По кой въпрос?

-Вечеря?

-А...пу...Ами незнам.Кажи ти.

-Ами макарони... Става бързо.

-Добре.-не беше чул какво каза, защото се разсея.Извади зеленчуците, поправките.Мислеше как да й каже.

-Салатата ли ще правиш?

-Защо?-въздъхна и погледна зеленчуци.-Ъ... не трябва ли зеленчуци?Ъм..както и да е.Кърт днеска отново се разболя...Отидохме на лекар и той каза, че трябва...сърце.

Изпусна съда от ръцете си.
-Какво?-Попита с насълзени очи. И се разплака.-Отивам при него.-Тръгна горе.

Хвана ръката й.
-Не, обещах му, че няма да кажа...Моля те, малко да говорим.

-Добре.-каза плачейки.-Какво ще стане сега? Колко пари искат? Кога ще го оперират. Намерилили са донор? Защо не ми се обадиха!?-Беше се стресирала и плачеше силно.

-Шшшт, не плачи.Кърт не искаше все още да знаеш ти, за да не те притесни.Затова дадох моя номер.Около 15 хил.Все още не можахме да анмерим донор.Успокой се, за да мине вс наред...

-Няма! Ще умре ли? Какво ще правя без него?

-Не няма да умре!-намръщи се.-Макар, че не сиак сърце...ние ще намерим.