Апартамента на Лесли, Кърт и Лю /Нейтън/

-Наистина ли?-Зарадва се.-И аз харесвам да ме докосваш.

усмихна се.
-Знам.Правя го доста нежно.

-Да.-Каза срамежливо.-Винагили си го правил. Или първо опита с мен?

-Държа се нежно с теб, защото ти заслужаваш.А иначе, доколкото мога и с по-предишните...-реши да млъкне.

-Искам да знам. Продължавай.

-не, няма нищо за продължение.-появи се капка под на челото му - дроп.

-Добре.-Каза сърдито.

-какво стана о.о ?

-Защото не искаш да ми разказваш, за гаджетата си =.=!

-Ами добре.Не съм бил мн мил с тях, отколкото с теб.

Усмихна се.
-Да бе казваш го, защото не искаш да ти се сърдя.

-А тази усмивка?-усмихна се широко.-Ревнуваш ли?Никой не заслужава такава нежност, колкото ти...и...тии.-незнаеше какво казва.Беше се объркал.

Изчерви се. Гушна го и се разплака.

-Сега пък какво стана о.о ?

-Обичам те! За това...

-Аз също те обичам.-целуна челото му.-Но не плачи, става ли?

-Не!-Каза плачейки с измъчен глас. Прегърна го по-сино.

-Д-да...добре.целуна глвата му и също го прегърна по-силно.

-Като ме прегръщаш така се радвам много.

-Обичам да те радвам.-разроши косите му.

Усмихна се.
-Обиам да ми правиш и това.

Също се усмихна широко.
-Аз също.-после погали врата му.

-Хайде да спим докато дойдат момичетата. Ще спиш ли с мен? Обичам да те чувствам близо.

-Добре, ще спя с теб.-цеуна челото му.-Не искам да те оставям сам, а и обичам да съм с теб.

Усмихна се.
-Хайде тогава.-Тръгнаха нагоре и влезнаха в стаята му.