Апартамента на Лесли, Кърт и Лю /Нейтън/

-Ако е така?

Гушна го.

Също го гушна.
-Не се притеснявай.

-Вярвам в нея. А и, ако нещо се случи ще го убием заедно нали?

Кимна.
-Нищо няма да стане...Успокой се.-целуна челото му,

-Мхм.-Хвана се за сърцето.-Искам да се върнат.

-К-кърт?!Успокой се!Ще се върнат.

-Опитвам се.-Прегърна го.-Страхувам се.

-Защо?-разтревожи се и го погледна.

-Да те оставя. Обичам те прекалено много.

Целуна челото му.
-И аз те обичам.-а не каза нищо за п-вото му изречение.

-Май ти си доволен, че ще те оставя?

Поклати отрицателно глава.
-Никак.Ще се натъжа много...-погледна надолу, тъжен.-Но все пак не се знае какво ще се случи по-нататък.

-По нататък?

Кимна.Продължаваше да г гушка.
-Ще продължаваш лид а ме обичаш?

-Винаги. Никога няма да спра да те обичам. Дори...и когато...умра.

Прегърна го.
-Което няма да е скоро.

-Не се знае.

Целуна челото му.
-Не говори така.Натъжаваш ме.

-Не искам да се натъжиш.-Целуна го.-Никога.

Погледна го.
-Щом не искаш, няма да се натъжавам.-също го целуна, нежно.

Усмихна се. И продължаваше да го целува.

Той също продължаваше да го целува, като погали бузта му.

-Харесвам да ме целуваш.

-И на мен.А аз харесвам да ме докосваш.