Апартамента на Лесли, Кърт и Лю /Нейтън/

-Защо?-Попита уплашена.

-Защото е искал...да умре със своето сърце.Но няма да позволя да умре!

-Аз също. Защо той.

Слезна долу.
-Ехо гладен съм? Защо се прегръщате. Храната няма да стане само!

Погледна Кърт.
-Да, добре.Ще приготвяме.-отиде до него.-Искаш ли макарони?Или все още искаш рамен?

-Рамен! Искате ли да ви помагам.

-Н...да ще е добре. И защо мързелуваш?-Изтрис сълзите си.

-Добре, помогни ни.-погледна Лес.

Тя също го погледна.

-Йей.-Извади продукти за рамен.

-Кърт... Ще отидем нали довечера на дискотека. Лизи покани. Започва училище и затова.

Погледна Кърт.
-Може, ще е добре...и за Кърт, нали?

-Да. Не излиза. Мързелив е.

-Хей. Не съм!

-Не, той изобщо не е мързелив.-поклати отрицателно глава.

-Затова лежи вкъщи. Даже не си направи домашните.

-Вие госпожичке направихте ли? Не, нали?

-Нито пък аз.

Засмя се.
-Скучно е...

-Видя ли. Не е отр мързел.

Кимна.
-И според мен.Наистина е скучно...

Прегърна Кърт силно.
-Да естествено, че не е от мързел.-Гушкаше го много силно.

Той също я гушна.
-Спокойно скъпа. Не се сърдя.

Усмихна им се.
-Май, вс мързелуваме.Трябва да готвим вечерята.

-О, да.

-Рамен! Рамен!-Защочна да режи зешленчуците.

Той помагаше на Кърт, с останалите зеленчуци.После започна да приготви сос-а.

Той правеше кйаквото трябва.

Тя беше готова.

Той също.
-Е, аз съм готов.

-Аз също.

-Гладен съм.-Мрънкаше.

Засмя се.
-Аз също.изчакай малко, ще е готово след малко.

Тя също се засмя.

-Сутринта неможай да ям от понава момиче детя бяхте ми намерили. Наби ме. Не само мен, а и Лю.

^^"
-Късметлия, е че е момиче...

-Наби ви. Уоу. Утре ще я посетя оная...

-Стига де все пак е момиче.