Болницата

Погледна го неразбиращо.

-Как ще ти отговори?-Засмя се.

-По бебешки естествено.Гууубуубууууубугуууугу.

Челси се засмя силно.

-Ще събудите Еди...

-Съжаляваме.

Хвана лицето му.

Целуна СЕби и го гушна леко.

Усмихна се. И му се доспа.

Седна в креслото.

-Кога ще се махнем от тук?

Себи заспа.

-Сигурно скоро.Здрави сте и всичко изглежда наред.

-Да. Но те са много малки.

-Малки са да,но лекарите ще кажат най-добре.

-Мхм.-Гушна Себи и го целуна.

Усмихна се.

Челси стоеше мирно и се оглеждаше. Не искаше да пречи на тати.

-Виж колко е кротичка и сладичка.Направо да я схруска човек.

-Ей, да не си посмял.-Засмя се.

Също се засмя и погали главичката на Челси.

Хвана пръстчето му.

Цунка безката й.

Усмихна се.

Докторът влезна в стаята.

-здравейти докторе.Кога ще мога да си прибера вкъщи момичетата и момчетата?

-Утре най-рано. Няма проблем нито в бебетата нито в майката.

Челси се смееше. Гледаше носа на Мори.

Усмихна се и си я гушна.
-Това е чудесна новина.

-Най-накрая се махам от това място ^^.

Докторът се засмя.
-Толкова ли е ужасно?

Също сеу засмя.

Изчерви се.
-Липсват ми някои неща. От година немога да го правя.