Болницата

Отново се засмя.

-Хм. Вече сигурно ще можете.

-Естествено.

Продължаваше да се смее.
-Естествено,че ще може.Щеше да го прави и докато беше бременна ако не я бях помолил да не го прави.

-Във кръвта ми... Но не е. За жалост.

Усмихна й се разбиращо.

Усмихна му се също.

Себастиян се събуди и се разплака.

-Защо плаче?

Остави Челси в легълцето й и Взе Себи.
-Не знам.

-Иска внимание, и показва, че се е събудил.

-Лолз! Това е много страно...

Кимна и го хвана по-удобно.

-Искам да ги мачакам ^^.

Усмихна се.
-Не мисля,че на тях ще им е особенно приятно.

-Знам. Виж какви са сладкиии ^_^.

-Дам.Такива са.

-Несме им избрали бебели. Нито в коя стая ще са...

-Това е най-лесното скъпа.Това е на-лесното.

-Къде ще спят моите ангелчета?

Себастиян се прозя.

-Нали одеве се разбрахме за стаята,а другото аз ще го уредя.

-Да. Ама нали утре се връщаме? А аз още не съм измислила къде да са мебелите...

-Казах ти.Това е лесно.Ореждам такива нещо с щракване на пръсти.

-Няма ли да избера аз?

-Е да де.Ти ще избереш аз ще ги поставя.

-Добре ^^. Така става.

Усмихна й се.

Себастиян се разплака. Нямаше защо, но и се правеше мръсно на сестра си и брат си.

-Шшш, не така. Защо плачеш сега?

-Шшш.Слънце.-погъделичка го.