Болницата

Ухапа го. До колкото може xD.

-Не СЕбастиян! Защо не слушаш?

Засмя се.
-Май не харесва своя старец.

Засмя се.
-Старец ти? Ако е болен.

Разплака се по-силно като видя, че няма реакция от страната на бебетата.

-Спри де или...или...или ще забраня на майка ти да те кърми до утре.

Засмя се. И отново се разплака.

Погледна го.
-Нее! Няма да го оставя гладен.-Гледаше го. Не разбра, че го казваше нарочно.

-Сериозно говоря малкия.Ще ти даваме...ще ти даваме спанак.

Оплези се. И се згуши в Тора. И продължаваше да плаче.

Естебан го погледна знаеше, че го прави нарочно. Не реагираше.

-Плашиш го! После защо плаче!-Гушна го.

-Не го плаша.Той си плаче без причина.

-Не. Ти го плашиш. Недей бебче той просто е тати.

Погледна Мори. Гледаше го дилго време. И се скри в Тора и плачеше.

Въздъхна.
-Добре малкото спри няма да ти дам спанак.Доволен ли си?

Погледна го отново. После погледна Тора. И спря да плаче.

-Браво на ангелчето ми.

Отдъхна си.

Челси се събуди. И видя, че всички бяха насочили вниманието си към Себастиян и се намръщи и мрънкаше.

-Сега пък ти ли?

Взе челси.
-Спокойно красавице.Не плачи.

Спря да мрънка и се усмихна.

Отдъхна си.

Естебан се опъна прозя се и легна удпобно. Беше и добре. Харесваше да го оставят намира.

Гушкаше си я.

Усмихна се. И хнана устата му.

Себастин се сгуши в нея.

Гаеше главичката му.

Усмихна се.

Огладя. Искаше да яде от него. И си отвори устата пред гърдите му.

Гледаше я. Засмя се.
-Не така.

Ед влезна.
-Тора отивам да карам скейтборд...

-Добре. Внимавай!

Тръгна.

Гушкаше си бебчето.

Бяха в болницата.
-Ще ми се скара...

Облегна се.

-Защо да ти се скара?-вървеше след него.

-Добре ли си?