Болницата

-Тора легни и го остави на мира.

Погледна Тора.
-Лолз, от сега нанатък и той ще внимава.Нали?-погледна към Еди.

-Да!-Каза намръщено.

-Както и да е. Скейта ще сти у мен!

-Да, ще е добре.-погледна ги.Май не трябваше да се намесва.

-Добре сскейта е в теб сега го остави и лягай.

-Няма да лягам!

Излезна напред.
-Добре!-Намръщи се.-Да знаеш, че си много лояа!

-Еди, защо така викаш на сестра си?

Хвана леко рамото му.
-Спокойно хлапе.А ти госпожо в леглото и не е нужно да викаш.Ние и така те чуваме.

-Тск! Каква бях, а сега заради теб каква съм!-Сбръчи вежди. Едната и вежда леко трепна.

-Да и според мен трябва да легнеш.

-Видя ли не само аз мисля така.И та всякак си страхотна,скъпа.

-Естествено, че съм страхотна. Ще истърпя тази глупост "послушна жена" още малко. И се връщам в предишния си живот!

-Кой ще гледа бебетата!?

-Има кой.-засмя се.

-Миличка успокой се и дишай дълбоко.

-Да, който пита. Значи ти Ед!-Погледна Мори.-Спокойна съм. Даже и повече отколкото си мислиш.-Усмихна се на челси, която играеше.

Погледна децата.
-Оу, значи са 3.Колко са сладки.

-Нали.-каза гордо.-Искаш ли да подържиш някое?

Усмихна се на Акито. И му подаде Челси.

-Хей! Тя е мой!-Започна високо, но постепено снижи тона си.

-Да.-усмихна се и взе Челси.-А другите сладури как се казват?-усмихваше се.

-Значи ти държиш Челси,този дребосък в мен е Естебан,а третият мускетар е Себастиян.

-Да! Ама Акито може да я подъежи... На него му давам...

-Лол...

-На мен е позволено? Благодаря, Еди.-усмихна се на Мори.-Колко са сладки.-гледаше бебетата.-Колко ми липсва...-каза тихо.И погали личицето на Челси.

Остави Естебан в Легълцето му.

Чу го.
-Кой ти липсва? Кой!?-Досаждаше му.

-Ед!

Погледна Ед.
-А...Никой.