Болницата

-Ох какъв си ми силен.Оу как ме боли ръката.-правеше се,че не издържа.Лигавеше се.

Той се радваше. Измори се.

Гледааше ги и се смееше.
-Приличате си...по характер.-Засмя се.

Оплези й се.Гушна си го и погали нежно главичката му.
-Малкото ми палавниче.Приспа ли ти се вече сладкишче?

Хвана ръката му, за да не го остави. И заспа.

На нея също и се спеше. Прозя се.

-Почини си.Аз съм тук.

-Мхм. Благодаря.-Тя легна удобно и веднага заспа.

Себастиян още го държеше.

Седна на един стол и започна да си тананика тихо.

***
След време.
Челси огладня и се събуди. И започна да плаче.

Остави внимателно Себи и взе Челси.
-Какво има красавице?Събуди ли се?Няма страшно.Тихо сега да не събудим братята ти.Не искаме да ги будим нали?Шшшшшшш.

Тора се събуди.
-Какво по... А да вярно, вече си имам дете. Деца поточно. Какво и.

Плачеше искаше да яде и да му се сменят памперсите xD.

-Май е за смяна. ХD Ела малка госпожице.-Започна да сменя пелените.Имаше малко перипети,но накрая успя успешно. ХD

Смееше се.
-Защо не остави на мен. Имам опит със смяна на пелените. Гладна ли е?

-Не знам.Не говоря много добре бебешки,но ще опитам.Бубу ггуу бу гугу.Не мога да разбера или го изговарям неправилно.

Засмя се.
-Луд ли си. Дай ми я.

-Какво?-но й я подаде усмихнат.После погледна другите две спящи бебета и усмивката му стана още по широка.-Кой би помислил,че ще сме родители толкова рано и то не на едно,а на цели три.

Засмя се.
-Заради теб е.-Погледна бебчето.-Гладна ли си.-Започна да я храни.

Тя се хранеше.

-Какво да правя като съм такъв мъж?-Засмя се.

-Да така е.-Смееше.-Много бързо огладя.

-Сигурно има моят апетит.-каза гордо и пак се засмя.

-Дано да не е така.-Засмя се.-Няма да има за братята и.

Засмя се.
-Малката ми гладница.

Беше готова.
-Браво на теб.-Целуна нослето и.

Стоеше мирно. Небеше като брат си.

-Малката ми кифличка.Виж каква е сладка.

-Да. И спокойна.-Погали нослето и.

Усмихна се. И отново заспа.

Усмихна се нежно.Гледаше ге и им се радваше.