Болницата

Засмя се.
-Аз просто се шегувах. Челси прилича на теб.

Засмя се.
-Недей така скъпа.По-добре да не приличат на мен.

-Защо?-Зсмя се.

-Ами прекалено съм грозен.-направи физиономия.-Не не е никак добре да приличат на мен.

-асмя се. Ти грозен? Майтапиш ли се.-Зсамя се.-Ти си най-красивият мъж, който съм виждал.

Също се засмя.
-Тстстс.Не лъжи пред бебетата не е хубаво от малки да се учат да лъжат.

-Не лъжа.-Оплези се.

Също се оплези.Взе Естебан и го сложи в неговото легълце.

Той спинкаше. Само Себатиян не спеше. Започна да рита и да с върти.

-Малкото ми то.Какво има?-взе го на ръце.

Искаше да стои при него.

-Обича те. И май най-пакостливия.-0Засмя се.

-Така ли е мъниче?Е и аз те обичам.И няма нищо лошо да си малко пакостлив.-засмя се.-Само да не прекаляваш много с белите.

Смееше се. Не го разбираше, но го усещаше. И си играеше с него.

Гледаше ги. Бяха токова сладки.

-Ах ти малкият ми умник.-Седна и го сложи на коленете си и започна да си играе с него.

Облегна ктаката си в корема му. И хвана пръстите му. И се ухили.

Също се ухили.Хвана малките му ръчички и ги целуна.

Продължаваше да се хили. И размахваше краката си.

-Внимавай миличък ще удариш тати.

-Нека да ме удари.-хилеше се.потърка нослето му.

Хвана носа му. После лицето му. Опитваше се на разбере какво е.

Усмихна се и погали личицето му.
-Мисля,че ще стане изследовател.

-Зсмя се. Не. Ще стане ловец.

Засмя се като стигна до ушите.

-Забавно ли ти е?Толкова ли ми са големи ушите?

Засмя се силно. Колкото може де xD.

-Това е да.-Зсмя се на шегата си.

Също се засмя.
-Значи така?Вие двамата сте се съюзили.-погъделичка го леко по коремчето.

Сви се. и се смееше щастливо. Хвана ръкатата му с двете си ръце.

-Да така е.