Домът на Kotaro и Jiro.

-Нито пък аз.-гледаше я ядосано.


Котаро влезна в стаята.
-Ъъ...а...?!

Бутна го.
-ъм...-Беше червена.

-Май ви прексънах!Съжалявам!-излезна бързо, и се разплака.

-Ъх...Котаро!-стана и затича при него.

Тя също.
-Не ни прекъсна. Не правихме нищо, за да ни прекъснеш.

Той плачеше.

-Защо плачеш?

Погали косите му.

-Ти си само мой брат. T_T -продължаваше да плаче.

Прегърна го.
-Разбира се!

-Рабира се, че есамо т6вой брат... Не бих искал такъв брат... Не, не казвам, че е лош... Просто е твърде хубав за брат...-Осъзна какво каза и почервеня.

-Ето виждаш ли T_T ти си само МОЙ брат, и на никой др гадже T_T -ревнуваше.

Прегръщаше го.
-Котаро...Обичам те, братко.

-Не съм му гадже!!!-Седна стрещу него.-и как бих могъл да ти изневеря.-Усмихна му се окуражително.

-И аз те обичам, оний-сан.-погледна несигурно Хелсинг.

Жиро изтри сълзите му.

-Какво? Не ми ли вярваш сладурче?

-Аз...Аз ти вярвам...

Усмихна се.

Тя също се усмихна, но не се получи... Пише и се кръв...

-Ъъъ...аз мисля ти сама да се сбогуваш с приятелите си...-не искаше тя да ухапи Котаро.

-Защо?

-Да защо?!-Не беше доволна да го чуе.

-Ти знаеш защо.

-Ама аз незнам T_T

-Няма да го направя =.=".

-Незнам вече~

-Хей, хей, какво?!

Жиро я хвана за ръката.
-Ей ся идем.-доведе я до стаята си.Притисна я на стената.

-Каквои правиш. Отново ме плашиш!

Притисна я към стената.Метна косата си на една страна извади шапката си.
-Ухапи ме!

-Ъъъ...-Беше много висик...-Не мога да те стигна...

Наведе се.
-Това го правя само, за да не ухапеш брат ми.

-Знам.-Бутна го на земята. Попгали врата му.-Коло е чист... Без следа от зъби...

-От 100 години не съм бил ухапан.