Домът на Kotaro и Jiro.

-О!-Приближи се към врата му. Усещаше миризмата на кръв още по-силно. Облиза врата му.

Постави ръцете си на кръста й.

Изчерви се. Погали врата му със зъбите си оставяйки кървави следи.

Погали нежно кръста й.

Харесваше и. Не искаше да стане. Разбълнува се ималко го разрани.
-Гомен.-Каза тихо на ухото му.

-Няма проблем...Но аз викам, по-бързо, преди отново Котаро да е дошъл...-въздъхна.

Облиза кръвта.
-Няма. Не искам да те ухапя.

-М?-погледна я въпросително.

Целуна го.
-Гомен...-Исправи се и тръгна към вратата.

-Ъх...-Изправи се и си сложи шапката...

Излезна.
-Готов ли си сладурче.-Взе резачката си.

-Да ^_^

Жиро беше в хола.

-Да тръгваме тогава. Чао онее-чан.

-ЪЪъъ....чао.

-Чао оний-сан ^_^.

Тръгнаха.

Прибраха се.

-На мен ужасно ми се спи...

-Тогава да спим.Ти ще си с Котаро...нали няма проблем?

-Хонтони?

-Бикакъв. Все пак ще съм с любовта на живота ми.-Хвана го за ръката и тръгнаха.-Ойасми онее-ча.

-Лека.


-Лека и мека оний-чан ^_^

Влезнаха в стапта. Тя веднага заспа гушкай ки Котаро.

Котаро също заспа.

Жиро погледна към тавана.

***
След месец и половина.
Тя се събуди... Пиеше и се кръв. Тсана иотиде до хола, за да се успокои.

Жиро слезна в хола...Беше полунощ.

-Здравей!-Тръгна към него.-Ощеш важи ли, че мога да пия от кръвта ти?