Домът на Kotaro и Jiro.

-Да страшен си... Но може да не си толкова, колкото аз те смятам... Попринцип съм страхлива...

Минаваше покрай нея.
-Сигурно...

Тя се уплаши повече. Седна защото трепереше.

Надвеси се над нея.

-Ъ...-Почервеня и се го глдедаше уплашено.

Постави главата си на рамото й, като тя все още беше с гръб към него.Прошепна в ухото й.
-Няма защо да те е страх от мен.

-Мхм.-Кимна. Усети миризмата на кръв идващ от неговите вени.

Облиза врата й.

Тя почервеня повече.
-К-какво...

Продължаваше...След малко се отдръпна.

Тя се отпусна. Трепереше, но не от страх... Беше и харесал...

Хвана я за раменете.
-Сега се убеди, че не съм страшен, нали?

-Мхм.-Пиеше и се кръв... Беше жадна... Обърна се към него.

-Не.-отказа й.

-А?-Не го разбираше.

-Не ти давам да пиеш от кръвта ми.

-И не го искам =.="

-Защо?

-Ем, нали не искаш...

-Хах...така е.

Въздъхна. Пиеше и се ужасно много кръв...

-Имам бутилка...Мисля че.

-Не искам бутилка!-Зъбите и бяха станали по-дълги. Бутна го на лелото седна върху него и облиза врата му.

Обърна се, така че той да е в/у нея.
-Внимавай.

Доближи главата му до зъбите си.
-Ти внимавай... Не съм малко дете.