Домът на Kotaro и Jiro.

-Няма проблрм от моята страна.-Тя извади телефона си и написа СМС на приятелите си.-От утре прекратявам това.

-Мхм...-той отиде в кухнята.


-Аз не искам да ям...

-не става така. Иначе как ще станеш голям като онее-чан?

-Аз вече съм достатъюно голям ^_^

-Хах...-разроши косата му.

-Ооо, и на колко си красавецо?

- 108 ^_^


Жиро го погледна.

Погледна го.
-Ст-сто и осем? Как...

-Аз съм мъртъв...

-Да.

-М-мъртъв? Т-ти си от мъртвите вампири?

-Дам ^_^


-Ъ, защо се учуди?

-Яко... Не се среща много такива вампири... моетя любимо момче е било по-цено отколкото съм мислила.

-Хонотони?Аз ли съм ти любимото момче?


Гледаше ги.

-Да. Естествено.-Целуна го по-бузата.

Усмихна се.
-Йей ^_^

Жиро се облегна на една стена.

Седна на дивана. И го взе да седне в скута и.

Прегърна я.

Прегаше ги.

-Е, на какво ще си играем?

-На убиване на вампири.

-Не, без такива игри.

-Да и според мен. Ти още си малък... Така де изглеждаш малък за такива игри.

-Неее, искам..

-Не, Котаро, не.

-По-добре слушай онее-чан... Изглежда ядосан.

-Като ти казвам не значи не!

-Оний-сан...Добре...

-Не се сърди сладурче... Ще играем на друго... А и после ще се срещна с приятелите си искаш ли и ти да дойдеш?

Вдигна раменете си.


-Отговори на Хелсинг.

-Не му се край!-Слд това го погледна уплашено.