Домът на Kotaro и Jiro.

Погледна я, очите му се виждаха едва от шаката, но гледаше ядосан.

-Хелсинг...-прегърна я.

Тя също го прегърна. И погали косите му.
"Ух... Мразя да съ страхлива =.=""

-Ела тука, Котаро.


Той все още стоеше при Хелсинг.

Похледна Жиро отново.

-Ела, бързо тук!-повиши тон.

-Да.-отиде при него.

Жиро въздъхна хвана раменете му, и го притисна към себе си.Целуна челото му.

-Ух...-Отдъхна.-"Нямало защо да се страсхувам"

Погледна я.После към Котаро.Отново го взе на скута си.

Стоеше мирно.

-Ъъъ... Аз да ви оставя сами...-Тя стана и тръгна към стаята си.

-Ъмм...добре.


-Къде?-попита Котаро.

-Говорете си... И помисли дали искаш да дойдеш с мен?

-Искам.-отговори детето.


Жиро ги гледаше.

-Супер... Тъкмо искаха да се запознаят с теб.

-Те не ме познават.

Гледаше ги.

-Да. Но искат да се запознаят.

-Е, да де, от къде тогава искат да се запознат с мен, след като не са чули за мен >_<"

-Чуха жза теб. Аз им казах... И те те знаят от дълго време...

-Те знаят брат ми...Хонтони...значи и мен ^_^ !

-Да.

-И те очакват с нетърпение. Сега вечеряй и скед това да излезнем.

-Аз не съм гладен...


-Казах ти да ядеш, това че си ял у тях, не означава, че няма да вечеряш.Тичай към кухнята...Веднага.

-Плашиш мш!-Влезна в стаята си.

Той изтича към кухнят.

А Жиро отиде в стаята й.
-Какво ти стана?

-Държанието ти ме плаши...

-Какво съм напртавил, за да те плаша?

-Плаши ме държанието ти. ПОгледат ти... Всичо в теб... Без туй се плаша от мъртъвци...

Прибилижи се към нея.
-М...не знаех, че съм топлкова страшен.