Къщата на Гаара,Темари и Канкуро

-Ами ей така.Ще си играем.^^

-Защото е така.-Целуна го по бузата.

-Каква игра?

-Всекидневния ми вид.-усмихна се незабележимо, за целувката.

-Ми ще решим.Ще го обсъдим и ще си изберем.

-Добре.

Гушна го.
-Обичам те.-Легна в краката му.

Погали косите й.
-И аз те обичам.

-Може и да ти почета малко от "Ича Ича парадайс".Искаш ли?

-Не =.=!-Намръщи се.-Не искам да чувам даже и една буква.

Дръпна го и целуна нослето му.

Погали бузите й.После почерта устните й с пръсти.

-А искаш ли да ти покажа какво става в книгата.-Ухили се перверзно.

Погледна го?
-Как ще ми покажеш?

Изчерви се. Не го пусна. Бяха на сантиметри.

След това леко се изправи.Продължаваше да гали бузите й.

-Няма значение.

-Добре щом не искаш!

-Къде бягаш?

-Никъде.Стоя си тук о.о

-Сега да не ми се сърдиш?Мързела е прав.Жените са проблемни.

-Не ти се сърдя. И защо да ти се сърдя, не сме нещо повече от приятели, и те не се сърдят ей така.

-Бягаш. Дръпна си главата.

Намръщи се.
-Не, не е така.Прости си изправих главата.

Намуси се.
-Да приятелите не се сърдят просто така.

-Да.-Казваше го, за да го дразни.

-Защо. Грозна ли съм от близо?

-Това пък какво беше? o_o не си ест.

-Естествено.-Изправи се и я вдигна със себе си.

Уви ръцете си около врата му.

-Защо бягаш тогава?-Дръпна го пак.

-Защотоо...-почервеня.Незнаеше какво да кже.Гледаше я.

Държеше я за кръста.