Стаята на Микото

Засмя се силно.
-Не,но не харесвам момчетата,харесвам истинските мъже.

Намръщите се.
-Не може да бъдеш сиг, преди да видиш.-ухили се перверзно.

Оплези се.
-Не ми трябва да виждам нищо.А и японските мъже и момчета не ми харесват.Не са като румънските.

-Ама моите очи не са като тяхните >_< -вс свързваше с външния вид :D -Защо?

-Румънските мъже не са арогантни и себични.

-Но не могат да бъдат по-симпатични от японските мъже.

-Кой ти каза,че ме интересува външния вид?

-О, да, забравих, че ти трябват очила.-засмя се.-Има ли значение вътрешния вид?Ако е грозен, едва ли ще ти е приятно да си с него.

Усмихна се.
-А ако е красив,но много тъп пък,че дори не си знае името какъв пък е смисъла?

-Така е.Но аз не съм такъв.-намръщи се.

-Не те познавам добре.-сви рамене.-Но това няма значение.И да те познавах нищо не променя.

-Защо, така се сърджиш, все едно съм ти направил лошо впечатление o_o ?-погледна я.

Засмя се.
-Не знам.Може би си ми направил.Но си забавен.

-А преди малко викаше, че съм забавен...Доста си странна.

-Благодаря за комплимента.И да забавен си.Мир?

-Оу, за мен няма проблем.-ухили се.-Помислих, че ще спорим...

Въздъхна тежко.
-Много си изморителен да се говори с теб.Искаш ли нещо?

Кимна.
-Но не искам да кажа.

Отново въздъхна.
-Ами тогава проблема си е твой.Ти ще стоиш жаден.

-О, не, не е това.Вярно е, че искам ктъв, но не само това.

-Съжалявам,но не мисля,че тук има нещо специално за пиене или нещо за ядене сега идвам.Но има вода и имам таблетки.Но кажи какво искаш и все пак ще проверя дали няма.

-От твоята кръв, искам да пия.

-КАКВО?!-отстъпи крачка назад.

Хвана ръцете й, малко над китката.
-Да~ -притисна я в стената.

Уплаши се,но не искаше да го покаже.Преглътна тежко.
-Предопреждавам те.Имам сили и ще ги използвом.