Стаята на Микото

-Лед.Супер,това е готино.Моята сила не е нищо особенно,просто земята.-"И от части сенките."

-Не, силата ти е доста добра.Хубав начин да се предпазиш от един вампир.

Усмихна се широко.
-Особенно ако искаш да се предпазиш от руси,нахални и арогантни вампири.Нали?

Поклати отрицателно глава и се ухили.
-Точно тях да ги приемаш.

Засмя се и поклати глава.
-Грешиш.Мисля,че точно от тях трябва да се пазя.

-Признай ми, че ме харесваш.Никой не може да ме устои.-зализа косата си назад ;D -От другите - да, но от мен не.-ухили се.

Отново се засмя.
-Как само ме разкри.Направо съм луда по теб.-каза саркастично.

-Това ще го приемам, че наистина ме харесваш, но тази седмица нямам време за среща...Ако и ти си свободна др седмица.-погледна я и отново се ухили.

Завъртя очи и се плесна по челото.
-Казах го саркастично.Което значи,че не съм говорела сериозно.

-Как си говорила не ме инт.Ти призна, че ме харесваш!-погледна я.

Поклати глава.

Намръщи се.
-Ще имам бръзчки, заради вас с Алекс.Ама аз и така ще съм красавеца на Япония.

Завъртя очи.
-Оф миличкият той.Как може да сме толкова лоши?Вместо да му се кланим и да го боготворим.Леле няма да мога да живея ако ми се сърдиш.

-Подиграваш ли се? >_<

Ухили се.
-Ами естествено,че да.

-Недей, че този път силата ти няма да те спаси.-също се ухили.

Оплези му се.

-Ще ти заледя езика ;D -зсмя се.

Също се засмя.
-Уплаших се.Моля те недей.-лигавеше се.

Намръщи се.
-Момиче...-прекъсна изречението си.Погледна се в огледалото.-Аз съм мн красив. :m027: Ох, добре успокоих се.-усмихна се широко.

Прихна чак падна на земята.

Погледна я странно.
-Хей, умря ли о.о ?

-Не още..-каза през смях.-Ти си неповторим случей.Просто уникален.-продължи да се смее.

-Такъв съм си.Но не разбрах защо се смееш. о.о Ако искаш да ти кажа какъв лак за коса използвам, щом толкова ти е интересно.

Успокои се малко и се изправи,отиде и седна на дивана.
-Не благодаря.И не ми е никак интересно.