Домът на Акихико Усами

Намръщи се.

-Да знам. И аз нямам намерение. Имам подарък за теб. Ето.-Подаде му много малко мече.Харесва ли ти? Просто се шегувах, че не то нося. Това е половинаста от сумата, което ще плата. Другата след като свършиш работата. Винаги съм искала да го кажа ^_^.

Погледна я малко странно.И взе мечето.
-Ъъъ...Да.Ще допплащаш с още мече.

-Да с още 100. Е какво мислиш. По точно с 99. А? Хареса ли ти мечето!?-Попита досадно и сърдито.

-Да, разбира се.Хареса ми.Аз вс мечета харесвам.

-Супер!-СЕга беше по-кратка.

-Йес!

-Браво на теб.

-Защо?

-Този път се държиш по-кротка.

-Аз вина ги се държа така =.=!

-Не всъщност...

-Да, добре ти си кротка.

Усмихна се.
-На мен ми се спи!

-Тогава ела да ти покажа стаята.

-Добре.-Вървеше след него и коментираше всичко, което види поне с 10 изречения.

Правеше, че слуша, но всъщност цялото му внимание бе съсредоточено в/у него.

-Хей! Защо не ме слушаш!?

-Не те ли? Сиг съм, че те слуша.

Погледна я.
-А, да слушам те.

-Добре!

Усмихна се.Пак погледна Мисаки.

Изпищя.
-Никой не ми обръща внимание!-Влешзна в една призволна стая.

-Шинохару! Ела!

Не го чу. Поне така се правеше. Легна на леглото.

-Винаги така се сърди.-прегърна Мисаки.-Не дочаках вечерта.

-Хей! Какво правиш!?

-Прегръщам те.-елуна го по бузата.

-Не искам сега! Братовчедката ти е тук.