Домът на Акихико Усами

-Да, нямам и съмнение, че ще се разберете.

-Йей! Хайде звъни на учителя... Искам да се запозная по-бързо.

-Как така толкова бързо млъкна?-Каза на Usami-san.

Погледна Мисаки.
-Понякога прави k!sa devre, затова.Не сега, ще се видим в университета.

-Обади му се поне. Нали не искаш да ти резсърдя. Моля те! Моля те! Хайде де!-Гушна го.

-Имаш страни роднини...

-Да, странни са.Шино, още ли не си научила, че не може да ме накарш с прегръдка да направя нещо?Така и така няма да ми откаже...Нека да му се обадим.-обади му се.

-Аз те прегръщам, защото искам!-Разсърди се. А, когато беше сърдита не говореше с никой. Намръщи се. И седна на дивана. Поне няколко секунди беше мълчалива.

-Да? Какво има Akihiko? Ти не ми се обаждаш ей така. Нещо лошо ли. Или добро? Дано да е добро...

Погледна я.
-Ти ще прецениш.Братовчедка ми иска да взима уроци от теб..

Беше сърдита.

Гледаше я.
-Мълчи...-Каза тихо.

-Хм... И тя ли. Имам още един ученик. Но за теб винаго може да намеря свободно време. За изпитите ли? Ако е за това може да я взема с ученика...

-Не.Тя е малка.Т.е. да за изпитите, още от сега.И за разказите.

-Разкази? Какви? Няма проблем ще я взема...

Мръщеше се.

-Добре.Благодаря ти.Ще се разберем предварително в университета кога си свободен, за да преподаваш.

-Днеска съм свободен. По-точно имам повече време от обикновеното... Утре също.

-Добре, значи утре, ще я изпратя при теб.

-Добре. Ще се радвам да ти помагам.

-Мх.Отново благодаря.-затвори тела.

-Моля.

Гледаше го накриво.

Погледна я
-Какво има?

-Сърда ти се!-Когато беше сърдита почти не говореше.

"Спокойствие!"-Гледаше с едно тъпо и спокойно изражение.

-Извинявам се.

-Добре ^_^. Знбаех си, че ще разбереш грешката си и ще ми се извиниш. Никога не се и съмнявах ^_^. Ти си много добър братовчед от разлина на другите. Мхм. Обичам те!-Гушна го.

"А беше толкова тихо..."

"Уоу...за 5 сек. 30 думи o_o " Също я прегърна.
-Да, аз също те обичам.

Усмихна се.
-Знам. И аз те обичам. Но не обичам брат ти нито баща ти. Всъщност не обичам и майка ти. Знам сега какво си говорят баща ми и твоят баща... Да ти кажа ли? Ама не ще се ядосваш =.=. Аз не искам да се ядосваш! Ставаш много красив... Не, че е лошо... Но...

-Usami-san накарай я да млъкне моля те!

-Каквото и да нправиш все говори, така че...Хайде, кажи...Може би, няма да се ядосвам.

-Ами...-Дълга тишина.

Гледаше обнадеждено, че се е изморила.

-Ами... За нас =.=! И за сестра ми! Чух татко да говори с мама за това. Много се ядосах. Сестра ми също. Но все пак а още съм малка, за това, което си мислят... И затова още съм спокойна. Като дойде времето ще мисля за това...

-Спокойно, няма да има такова нещо.-погледна Мисаки.