Домът на Акихико Усами

-Да. Това е извратено.

-Защо?

-Не са братовчеди.

-Как решиха да се оженят?

-Не са решили. Баща ти каза. И това беше. Нямат избор. Знаеш тъпи правила. Аз се радвам, че съм малката ^_^. Не бих понасяла брат ти като мъж. Нито теб. Не се обиждай. Като мъж. Като братовче3д си готинм. И каква беше тази книга?

Гледаше я.
-Как имаш толкова енергия да говориш? Това е гадно.-Каза ревниво.-Нали Usami-san?

Дигна книгите на един рафт, където тя нямаше да стигне, защото беше ниска. xD
-Винаги е така, изморщващо е да.Спокойно, братовчедке, аз също не те искам за жена.-погледна Мисаки.И му се усмихна.-Значи така...Според мен изобщо не е добре да се оженят така, защото баща ми е искал.

-Искаш да кажеш, че съм грозна? Или досадна. Ама аз не съм досадна. Нито грозна. Аз съм най-расивата в класа ми. По-точно бях. Реших да уча тук в япония.-Зарадва се.-Не е ли е чудесно. А и докато се жени сестра ми за брат ти и докато решат какво ще направят с мен мога ли да остана тук? Искам да е изненада. И да мисля как да откажа на татко и на чичо женитбата сд теб след 2-3 години. Може да кажем, че си гей? Искаш ли?

Изчерви се.
-Не! Т.е. не, не е добре за репутацията му като писател...

Погледна Мисаки.После Шинохара.
-Не, те и да не искат няма да се оженя за никоя от братовчедките ми.Гей...-погледна я.-Шегуваш се сиг.На кой ще му пука, дали съм такъв или не?А, защо такава реакция имаш Мисаки? Хм...

-Мисля за теб...

Погледна ги.
-Искам да остана тук. Не се обиждай, но не понасям баща ти нито брат ти. Хайде, де поне докато ми намериш хубаво общижитие или съквартиранти. Става ли? Моля...

-Добре, добре...Но къде са мечетата?-погледна Мисаки.-Мислиш за мен ли?

-Да за теб.

-Мечета? Какви мечета?-Натъжи се.-Незнаех, че трябваше. Утре ще ти купя?

-Оу... *smirk* /но без някой да го види, освен Мисаки./-Хм...Е, добре утре да е.

-Йей! Akihiko... започнах да пиша разкази. Искаш ли да ги видиш?-Подаде му ги.-Ще прозвочи тъпо, но на мен ми трябва учител по литература... Искам да кандидатствам с литература...

-Къде? Да знаеш учителя по лит е ужасен =.=.

-Ако трябва ще й намерим др, но той преподава добре.-взе разказите й.

-Кой е той? Исакам да се запозная. И кога ще стане това? Сама ли ще отида. Не естествено? С теб нали? Може ли в университета. Моля те, моля те! Хайде нека да е там!

-Добре... Там да ги запознаем? Че много говори.-Каза на ухото му.-Моля!

Погледна ги.
-Ще свикнеш, с това няма да млъкне.Ще видим. Може там да ви запозная.-нямаше да отказва на Мисаки.

-Отиваме ли? Кога ще отидем, ако неможем днеска? Аз къде ще спя? А хареса л ти разказите ми. Те са нови... Но... Искам да съм като теб.

Пъхна сладкиш в устата и.

-Няма да е днеска.Има стята, за да има къде да спиш.

-Добре.-Каза с пълна уста.-Харесва ми. Благодаря ти Мисаки. Искаш ли да викна и сестра ми. Искам да и помогнем. Не мога да я оставя... НАли знаеш...

Даваше и още. Само и само да млъкне.

-Така и така ще се омъже.Ще е при мъжа си.Но нямам нищо против и тя да...дойде.

-Няма да я оставоиш нали!?-Разсърди се.-Сърада ти се =.=! Дойдох да искам помощ от теб! А ти... Всеедно, е нещо нормално!

-Не, няма да я оставим ест.Ако я вземем тука, баща ми ще я намери мн лесно тук.

-Да знам... А, ако намери мен? Аз не искам... Да се връщам =.=!

-Теб няма да те дам.Още ще говорите с Мисаки...Т.е. ти ще говориш, той ще те слуша.

-Да. И аз така харесвам ^_^. Не съм добър слушател. Но, ако случайно ти се говори кажи. Ще се опитам да те слушам.

-Едва ли... ;Добре "^_^".

Гледаше ги.
-Да, ще серазберете много...

-Да знам! Всички м обичат! И се спрятелявам с всички. Много ще се забавляваме Мисаки ^_^.

-Д-да...