Улиците

-Какво има? Защо се намръщи?

-А? Н-нищо...

-Не ти ли харесва тук?

-Хареса ми... Просто се сетих да се обадя на жена ми...

-Да, обади се.-усмихна се насила.

-Какво ти е?

-Няма ми нищо.Деето ти идва тук, нали? П/з ваканциите.

-Да ^_^! Липсва ми много.

-Супер! Значи, че мога да го видя.-развълнува се.

-Да! Ще го разходим заедно!

-Да.-усмихна се широко.-Обичам малките деца.

-Радвам се! Ще се забавляваш много с него.

-Да ^_^ Всеки ден ще го разходим.

-Супер!-Развълнува се. И от всякъде му личеше.

Усмихна се широко.Харесваше му да го види усмихнат.
-Kwaii.-каза тихо.

-Моля?-Погледна го.-Каза ли нещо?

-Не, нищо ^^ -усмихна се.

Също се усмихна инстинктивно.

-Усмихваш се...Сладко.

Изчерви се.
-Т-така ли?

-Да.-той също се изчерви леко.

-Лол... За 1 път ми го казват...

-Така ли? Значи аз съм 1-ия?

-Да...

-Тогава ще ти кажа по-често.