Улиците

-Ловец?

-Д-да...

-Ааа.А ти какво работш? Така и не разбрах.

-Аз... Уча...

-А какво мислиш да работиш?

-Не знам... Все още не знам.

-Аз искам да отварям музикален магазин.Но едва ли.

-Супер! Ще успееш. Защо да не!

-Трябва 1-во др работа да започна, за да събера пари.

-Нали работиш?

-Да, но повечето пари отиват за университета или нещо ми трябва и го купувам.

-Хм... Кога ти е рождения ден? Моя е след месец. Искаш ли заедмо да празнуваме? Да свирим, пиано?

-Моя е в декември.Да, добра идея е.-усмихна се.

Зарадва се много. И личеше. Радваше се, че ще са заедно.

Усмихна се.Харесваше да го види как се радва.

-Чакай да звъна на жена ми...-Звъна и.

Отвори телефона.
-Защо толкова късно звъниш!? Нека няма значение. Изпратих Джони в Япония.

Гледаше го.

-Какво!? Кога!? Защо не ми се обади по-рано! бЕто за това се разведохме!

-Стига си философствал. След час е там!

Гледаше го и се чудеше какво има.

-Добре!-Затвори и.

-Тъпак!-Затвори също.

-Какво има?

-Изпратил Джони тук! А след 1 час трябва да го взема от летището! Колата ми го няма! А за такси нямам време!

-Все още сме близо до къщата ми.Можем да отиваме с моята кола.

-Да. Ще съм ти благодарен. А оная ще я!

-Кхм! Джони с кой ще бъде?-качиха се в колата му.