Улиците

-Дано никой да не е забелязал нищо.

-Дано...

Усмихна се.
-Какво ще си поръчаш?

-Риба и вино...

Вървеше. Връщаше се от училище. Видя една жена пред себе си. Уплаши се. ПОмисли я за шинигами. И припадна.

-Добре.-поръча.

Изабела я вдигна и тръгнаха към ателието.

-Благодаря.

Той също поръча нещо за себе си.

Усмихна се. Харесваше да му чуе гласа. Облегна се на ръката си и го гледашр.

Гледаше я.

Изчерви се.
-Ъм извинявай.-Погледна другаде.

-За кое?

-Ъм... Притеснявам ли те?

-Не, не ме.-усмихна се. Погали косите й.

Изчерви се.
-Аз много се срамувам за това, което ти казах миналия ден.

-Ааа да... Ъм няма значение.-усмихна се притеснено.

-Но не трябваше.

-Нека.

Изчерви се. И го погледна.

Усмихна се.
-Не се притеснявай.

-Добре. Но наистина бях сериозна тогава.

-Да, знам. Бях го разбрал още тогава.

-Но не трябваше... Аз попринцип не съм такова момиче...

-Нека. Нали ти казах... По някакъв начин ще го забравим?

-Но аз не искам да забравя.