Домът на Широ и Сейбър.

-Да. Искаш ли аз да те нахраня?

-Да.-усмихна се.

Изчерви се. И му помогна да се облегне. Даваше му.

Той ядеше.Усмихна се.Супата му хареса.

-Хареса ли ти? Знам, че не е кой знае какво.

-Вкусно е.Хареса ми.-ядеше.Гледаше я.

Изчерви се повече. Ръцете и трепереха.

-какво има Сейбър?Добре ли си?

-Добре съм. Защо? Нещо притеснява ли те в мен?

-Изчервяваш се и ти треперят ръцет o_o

-Така ли? Мо-може би е от раните.

-Искаш ли и аз да те нахраня?

Изчерви се.
-Н-но това е за теб... А и т-ти со мог г-господар. Не е уместно. Неможе така.-Гледаше го.

Взе супата от ръцете й.Даваше й.
-Щом аз казвам, значи може.

Изчерви се. Ядеше.
-Но ти си болния.

-Но не съм гладен.-даваше и да яде.-Обичам да те храня.

-И от къде? За първи път ме храните.-Ядеше.

-Да де =D сега заобичах да те храня.

-Така ли? Достатъчно е Широ.

-Не искаш ли още?

-Не благодаря.-Провери температуратъа му.

-Вече съм по-добре.

-Да.-Усмихна се.-Искаш ли нещо друго?

-Не, благодаря.Помагаш ми много.-усмихна се.

-Искам да ти помагам още.