Домът на Широ и Сейбър.

-Не мисля, а знам.

-Едва ме познаваш от седмица. А вече знаеш каква съм...

-Бързо преценявам хората.

Изчерви се.
-Значи ме прецени като добра жена? Така ли?

-Да, според мен вс са добри ^_^ Освен някои.-направи сърдита физиономия.

Не го разбра.
-Кои?

-Ами някои хора.Все пак има и лоши.-усмихна се.

-Да има лоши хора...-"Жалко, че не съм такава която ме милиш..."

Погледна я.
-Има ли нещо, Сейбър?

-Не.-Усмихна му се.

Погледна я.
-Добре.-беше готов с готвенето.

Усмихна се.
-Искаш ли да помогна с нещо?

-Не, не.Аз съм готов.Аригато.-сервира храната.

Усмихна се.
-Няма ли да чакаме Сакура и онази жена?

-Да, ще чакаме.-усмихна се.-Сега ще дойдат.

-Добре.

-Но може и да не дойдат.-засмя се.-САлед като знаят, че ти ще ме гледаш.

-Едва ли? Жената не ме хареса...

-Ами сиг се разсърди, че не съм й "казал по-рано", че ще додйеш...Аз самият незнаех.

-Да незнаеше. Това няма знаечение. Аз съм длъжда да съм с теб!

-Не съм казал нищо o_o Знам...

-Не съм казала и аз нищо...

-За това... "Аз съм длъжда да съм с теб!"

-Ааа. Но съм длъжна.

-Да, знам.