Домът на Широ и Сейбър.

-Мхм.

-Да.-засмя се.-Тук ли ще стоиш, когато съм на училище?

-Не с теб ще съм. Никой няма да ме види освен теб. Или ще ме видят, но ще съм до класната ти стая.

-Добре, щом искаш да дойдеш.

-Да. Няма да те оставям сам! Мога и от тук да те чуя, но не искам да загубим време. И затова ще дойда с теб. И ще разуча и другите господари. И така всичко ще е лесно.

-Добре.И според мен ще е добре да дойдеш, щом искаш.

-Мхм. Ти също се страхуваш нали?

-Аз...?Н-не.-погледна я.

-Добре.

Усмихна се.
-Хайде, да закусваме.

-Не. Искам да ги чакаме. Не е прилично.

-Добре.

Сакура и Фужи-сенсей влезнаха.
-Широ?

Погледна ги.
-Добро утро.

-Тук сме.Добро утро, Сакура, Фужи-сенсей.-усмихна им се.

-И...-погледна Сейбър.-На вас.

Гледаше я ядосано.

-Сейбър...Хайде да закусваме седна.

Те също седнаха.

-Не... Нека вие закусете. Аз после.

-Сейбър.Хайде ела.Защо не искаш с нас?

-Широ, нека да си закусва, когато иска.

-Незнам ПОмислете вие защо не искам го... Широ.

-Знам, Сейбър, но...Хайде ела.

Погледна я.После седна.

-Добре Широ.-Седна до него.

Усмихна й се.Започна да се храни.

Не и се ядеше.

-Сейбър, защо не ядеш?

-Аз ли? Ъм ще ям.