Къщата на Yō Miyagi

Засмя се.
-Естествено.

Намръщи се. Продължаваше да гледа книгата. Внимателно, за да не прочита и една буква. Не ми харесваше да чете. Кръстоса краката си.

-Интересна ли е книгата?

Погледна го.
-Да.-Каза уверено.

-О,наистина ли?Разкажи ми,за да знам струва ли си да я чета.

-Ти си я чел. За какво ти е още веднъж?

-О тази не мисля,че съм е чел.Така че ми е интересно.

-Прочетох само страница. А отзад има резюме. Ще ти го чета.-Четеше му, но почти сричаше.

-Хм.Може да ми прочетеш малко от книгата,нали?

-Защо? Какво ще получа?

-Зависи как се справиш.

-Аз ще се справя добре!-Отвори книгата и започна да чете справщяше се по-добре от преди малко.

Усмихна се и слушаше.

Четеше от доста време и се измори, но си искаше наградата.

-Мисля,че това е достатъчно за сега.Какво ще кажеш да ми кажеш своето впечатление върху прочетеното?

-Ъм... Не знам. Тежка книга е.-Беше Мечо Пух.

Подсмихна смеха си.
-Наистина и все пак се опитай да ми кажеш още малко.

-Ъм... В книгата авторът подчертал приятелството...

-И още...?

-Още... Трудно ми е... Обичат да си помагат приятелите.

-Добре.Ще продължим по-късно.

-Защо?-Аз харесвам Мечо Пух... Но не и да анализирам...-Замисли се.-Няма да влезна в университета нали? Аз съм умен мъж. Но литературата не ми върви. Знам, че не ми вярваш, но ще ту покажа дипломите си!

-Вярвам ти просто не разбирам,защо държиш да запишеш литература щом не ти върви.Лично аз смятам,че човек трябва да прави това което харесва и му се отдава.

-Защото ти си там! И аз те обичам!

-И все пак...