Къщата на Yō Miyagi

Изчерви се. И го гушна.
-"Не се уплаших" само беше нарочно, за да те гушкам.-Да бе да.

Засмя се и не му повярва но все пак:
-Значи си малка лисица?

-Да.-Взе кафето си. За първи път щеше да пие твърдо кафе. Отпи и едвам глътна кафето, не му хареса.-Вкусно е. Така е по-вкисно даже.

-Не е нужно да правиш нещо ,ако не ти харесва.-каза недоволно.

-Какво!?-Попита недовлно.-Харесва ми!-Каза с всякогашната намръщена физеономия.

-Просто ако нещо което аз харесвам,не ти се харесва на теб,не е нужно да се преструваш.Няма да промени това дали те харесвам.

-Аз пия кафе, но не съм пил без мляко или сметана.

-Тогава си сложи.

-Не искам!-Намръщи се повече.

-Защо непрекъснато трябва да спорим?

-Защото си стар мърморко и всичко ми забраняваш! Дори не ми каза, че Шекспир е написал Хамлет, а не Шекспир е написано =.=!

Засмя се.
-Мислех си,че се шегуваш.Не съм си и помислял,че наистина не знаеш.

-Не знаех! Ти не искаш да влезна в университета, кедето си ти =.=!

-Не е това.Казах ти,наистина си помислих,че се шегуваш.

Намръщи се.
-Защото ме смяташ за хлапе! Но аз съм голям!

-Да,и защото си голям само се мръщиш като някакво хлапе.

Намръщи се повече. Взе една книга и се правече, че чете. Не можеше да споро с него.

"Този терорист ме изнервя."Запали цигара.

Разкашля се наушким.
-Цигареният дим ме дразни.-Каза умно и без да сваля очи от книгата.

-Тогава ще е най-добре да стоиш в инкобатор,защото на повечето места се пуши.-не искаше да го дразне ама не искаше и да се предаде все още.

-Добре прави каквото си искаш.-Правеше се на възрастен.

-Чудесно.Е ще те оставям да четеш и ще ида да си намеря компания ако ме разбираш.-дразнеше го.

-Отивай. Но се съмнявам, че някоя ще се загледа в теб или да тръгне с теб... Ти си стар и пушиш...

-Те затова ме харесват.

-Да. Бабките, нали?