Къщата на Yō Miyagi

Притесни се и малко се изчерви.
-Няма защо.

Усмихна се.
-Усмихнай се винаги ^_^.

-Ъм ще се опитам.

-Защо?

-Ъм...защото ме помоли.

-"Ще опитам"?

-Не обичам да се усмихвам,но ще се опитам да го правя по-често.

-Защо не обичаш?-Гушна го.

-Не съм се замислял върху това.

-Нека. Аз те обичам какъвто и да си. Дори да си навъсан дядка.

-Аз съм навъсен дядка?

Уплаши се. И избяга на далече.
-Извинявай.

Избухна в смях.Това с дядката ми хареса.

Погледна го страно. Все още беше уплашен. Дишаше тежко.

-Шинобу...ела тук.-направи му знак с пръст да се приближи.

Приближи се бавно.

Придърпа го в нежна прегръдка.

Изчерви се отново хареса му.

-Не искам да се страхуваш от мен.

-Не, но ти викаш.

-Знам.Съжалявам.

-Нека.

Усмихна му се.

-Аз не ти се сърдя.

-Радвам се.-целуна го нежно по челото.