~Домът на Сейбър и Широ~ ^_^

-Майки.-каза името си.

-Да.-каза Усами и влезнаха вътре.

-Здравей Майки.

-Майки! Брат!

-Майки се мисли за Вашо дете.-усмихна се нервно.-Извинявам се.

Размаха с ръце.
-Бубуууу!

-Няма нищо. Нямам нищо против да съм мама на Майки.

-И мой мама!

Усмихна се.И гушна Майки.

Майки размаха с ръце.И хвана носа на Сейбър.

-Ох!-Засмя се.

-Не, не така ангелче.Искаш ли при нея?

Погледна Сейбър.Не я познаваше, затова все още не се протегна към нея.

-Аз съм майката на Артур.

-И твой мама ^_^.-усмихна се с големите си червени бузи.

-Хайде ангелче.

Стоеше.И погледна Усами.

-Като започнате да играете, ще му свикваш.-усмихна се.

Докосна го.

Майки Погледна Сейбър.Искаше да слезне на пода, за да пълзи.

-Не, не ангелче.Ето ти го Сейбър, ако искаш да го държиш.-подаде й го.

Взе го.

Погледма я.Размаха с ръце.С едната ръка хвана бузата й и я стисна леко.

-Усмихна се.

-Майки, не я стискай.-махна ръката му от там.

-Мама липсвААА.-гушна я.

Погледна го. Хареса и. Гушна го.
-И ти на мен много липсваше.

-Много липсваше.-повтори след нея.И показа с ръцете си колко много, като ги разтвори.

Усмихна се по-широко. Съчувства му. Но и хареса идеята да бъде майка на Майки.-И ти на мен толкова ангелче.-Целуна го по челото.

-Мама липсва и на мен.

Усами се усмихна.

Майки размаха ръцете си.Радваше се.

-И ти ли миличък.-Целуна го.-Ъм влесте така стоим до вратата.

-Добре.-влезнаха вътре.

Майки се протягаше към пода.

-Защо искаш там ангелче?

-Мога сам!-Искаше да слиза от там.

-Арутур ти къде?-Рин го гушна.

-Иска да върви или поне да пълзи.

-Ще му е студено.

-Искам да ходя.

-Да, затова и ние много често не го пускаме да пълзи.

Рин го пусна.