Имението Фантомхайв

Изчерви се.

Погали бузите му.

Хвана ръцете му.

Погледна го.

-Себастиян...

-Да, милорд?

-Какво правиш?

-Целувам Ви.

-Защо?-Не беше ядосан.

-Защото много харесавм да Ви целувам.

-Защо?

-Харесва ми...

-Ами...-"И на мен!"-Не искаше да си го признае, но беше късно.

poгледна го.Очакваше нещо да каже.
-Да, милорд?

-Нищо...

-Какво има, милорд?

-Нищо...-Изчерви се. И се отдръпна от него.

Отново го целуна.

Изчерви се по-силно.

Хвана го за бузите.

Усещаше целувката му. Помисли си какво ли е усещането на докосването му. Поклати глава. Не искаше да си мисли такива неща. Но имаше объркани чувства. Не ги искаше. Прегърна го предпазливо.

Усмихна се.Целуваше го.Погали бузите му.Искаше да се държи ненжо с него, за да е сигурен, че няма да му направи нищо.

Изчерви се при мисълта, че го правят. И се молеше да не влезне леля муи изведнъж, както правеше често това през тези дни. Но май сега я нямаше. Но нека тя ще се върне от края на света, за да го види ккво прави. И дали е добре.

Трудно му беше да се възбуди от него, той беше дете.Но обичаше да го целува.Беше толкова нежен.

Присви крака си от коляното. Крака му беше между неговите.