Имението Фантомхайв

Леко го побутна назад, за да леге.И застана в/у него.

Изчерви се. Но все още не го пускаше.

Погали леко бузките му.

Отново си присви крака. По близо до него.

Усмихна се.Погали бузките му.

Започна да му харесва.

Усмихна му се и се изправи.

Погледна го. И му запрати възглавница.

Хвана възглавницата.
-Милорд.Не бива да продължавам.

-Защо ме целуна?

-Не знам.Не знам защо го направих...

Погледна го.
-Сърдиш ли ми се?

-Не, не Ви се сърдя.Не мога.А и няма причина.

-Има... Аз винаги ти се ядосвам.

-Това са Вашите причини.Но сега в момента, аз нямам причина да Ви се разсърдя.А и не съм дете.

-Защо? Какво общо има това с деца?

-Децата се сърдят по-често затова.

Намръщи се.
-Сърдя ти се.

-Защо милорд?

-Защото не се сърдиш!

-Аз? Защо да се сърдя.Това е за малки деца - а големите се нараняват. : )

-Нарани ли се?

-Не, не се.

-Защо?

-А Вие искате ли?