Домът на Akihiko Usami

Изпълзя до тях.
-Тати, тукк.

Взе го на ръце.
-Тук ли си, мъниче?

-Ето видя ли?

Гушна го.

-Браво, на теб сладурче.Стой до нас.

ПОгали главичката му.

Зарадва се.Хвана пръста на Мисаки.

-Мн е сладичък.

-Да!

усмихна се.

-Мъниче.

-Мъниче? Аз?

-Да?

-да, ти си мъниче.

Зарадва се.

-Колко се радва!

-Да, наистина.-усмихна се.

Ипщя от радост.

-Ухапа го пак.

Погледна часовника.
-Оу, аз трябва да тръгвам.Имам работа.-целуна Мисаки.И му подаде Майки.После целуна и Майки.-Чао, Мисаки.Чао, чао, ангелче.-тръгна.

-И аз съм ангелче...

-Тати ангелче?

-Да ^_^.

Зарадва се.

-Ти също си ангелче.

-Ангелче!-възкликна.

-Да!

-Игра?

-Сега ли? Добре.

-Да.