Домът на Akihiko Usami

Разсърди се.

-Какво има сега? Не се опитвам да те подкупвам, след като ти вече си мой и без подкуп.

Намръщи се.
-Аз не съм вещ!

ПОчука се на вратата.

-Нали за това ти казвам, Мисаки, защо не ме разбираш?-отиде да отвори врата.

-Здравей Usagi.-Беше Такахиро.

-Онее-чан!-Гушна го силно.

-Такахиро... Здравей.-направи му място да влезне.

-ОНЕЕ-ЧАН! Онее-чан!-Гушкаше го.

-Мисаки.-Също го гушна.

Усмихна се.
-Как си, Такахиро?

-Добре. Дойдох да взема Мисаки.

-Защо?

-Мисаки? Защо?

-Ами... Достатъчно отсъства и вече трябва да те отърва от него.

-Не искам!

-Той не ми пречи.

От стаята се чу детски плач.

-Майки! Събуди се! Ще го мачкам ^_^.-Опита се да се измъкне от него, за да го мачка.

-Кой е Майки!?

-Майки е...-погледна Мисаки, за да знае дали иска да кажат на Такахиро.

Плачеше.

-Ъм... Сина ми. По-точно синът ни.

-К-ккво!?-Падна върху коленете си.

-Т-такахиро?-изправи го.-Добре ли си?

Изпълзя до тях.

-Онее-чан!-Колени се до него.

-В-вие какво? Как така?

-Осиновихме.-взе Майки на ръце.

Погледна Такахиро.Размахава с ръце.
-Гууу... Дааааадаадада! Да!-възкликна.

-Защо?-Изправо се бавно.

-Ами... Ние сме... Той ми е приятел онее-чан!

-Да, Такахиро.И го обичам толкова, че даже осиновихме дете.

Гледаше Такахиро.

Не можа да издържи. Имаше чувство, че някой го убива бавно.
-Уsagi! Бяхме приятели!

-Да... Но ти вече си имаш семейство.И аз исках да имам с Мисаки + дете.

-Той ми е брат. Брат! Значи мъж!

Погледна Такахиро.
-Надявам се, че не забрави преди нас?

-Моля?

-Онее-сан! Usami-san! Моля!