Домът на Akihiko Usami

Погледна Такахиро.
-Много ли се ядоса?

-Да!

-Не викай о нее-чан!

-Но в случая няма какво да се прави.

-Тск! Приготви се Мисаки отиваме!

-Няма да дойда!-Измъкна се от него.

-Такахиро, аз няма да го пусна! Защо не разбираш, вече си имаме и дете!

-Не е от Мисаки!

-Не е и от мен, но искахме и дете.Как др освен осиновяване?

-Да! Онее-чан! Няма да дойда! Обичам Usami-san!

-Така ли!? Добре обичай си го! Но знай, че нямаш вече брат за обичане!

-Т-такахиро...? Ти не беше такъв, какво ти стана? Никога не съм се притеснявал да ти кажа с Мисаки, защото мислех, че ти ще ни разбереш.

-Трябва ми време!

-Нищо не ти трябва! Вече и аз нямам брат!-Разплака се и изтича горе.

-Мисаки!-погледна след него.-Та, както видя и Мисаки каза, каквото трябва, така че аз не мисля, че ще съжаляваме за нещо.-усмихна се.-След този час вече е късно.Аз го обичам + най-важното си имаме дете. (:

-Виждам! И аз не исках да кажа точно това. Мисаки!

-Такахиро, не очаквах да реагираш така.И много нарани Мисаки.

-Знам! А как очакваш!? Като порасне това дете и идва и ти вика, че е гей!? Как ще реагираш!? Мисаки ела тук братче!

-Няма да се радвам, но толкова няма да му се нахвърлям! Все пак и той ще си има чувства, но ние няма да го учим така.

-Пф! Стига Usagi! Това ли чаках от него. Не си лош, но... Просто... Просто имах други мечти!

-Какво мечти?

-Ами... Снаха племеник, племеница!

Плачеше. Беше съсипан.

-Зет и племенник имаш.Съжалявам Такахиро, но да ти харесва и да не ти харесва това е положението.Ние решихме с Мисаки.

-Защо!? Точно той!?

-Защото него го обичам!

Въздъхна.
-Обичай си го.-Трябва ми време!-Тръгна към вратата.

-Добре, довиждане.-не направи никакви опити да го спре, защото и той се убиди на него.

Майки разбра, че не го искат и се разплака.

Мисаки плачеше.

-Пак ще дойда Usagi.-Тръгна си.

Гушна Майки.
-Не плачи, ангелче.Какво има? Хайде, отиваме при тати.Не плчи.-отидоха при Мискаи.