Домът на Akihiko Usami

Плачеше. Беше се скрил под завивките.

-Мисаки, защо плачеш?-седна до него.

-Защото... Защото Такахиро каза, че вече не ми е брат!

-Да, каза така, но после каза, че е казал така, защото е бил ядосан.

-Нека! Той ми беше единственото, което остана от семейството ми! Аз му вярвах! Той ме изостави!

-И аз го мислех за по-добър, но той си знае.

-Той е добър... Аз също така бих реагирах.

-Не знам, но не очаквах това от него.А и не мисля, че ти щеше да реагираш чак така, защото помниш 1-та ни среща?

-Да... Но аз бях малък тогава.

-И сега си малък.

-Не съм!

-Си.-целуна го по челото.

-Вече съм на 19. И съм студент!

-и си тате.Но нека, за мен все още си малък.-целуна го по челото.

-Ще се сърдя.

-Добре де, шегувах се.Ти вече си голям.

-Естествено.-Целуна го. И ухапа ухото му.-Видя ли?

-Да.-засмя се.И отново го целуна по челото.

-Майки. Хайде да си играем Майки.

Майки като си чу името, се протегна към Мисаки.

Усами му го подаде.

-Майки!-Гушна го.

-Гуш!-също го гушна.

Усами се усмихна.

-Какво ще играем Майки?

-Би-бип.

-Колички? Добре.-Подаде му мече.