Домът на Akihiko Usami

-Да.-усмихна се.Хранеше го.

А той буташе ръката на Усами.
-Не.

-Защо T_T

-Да, защо не искаш мам?

-Нее.Мам.Не искам мам.

-Защо?

-Да, защо?

-Игра.

-Игра ли искаш?

-1-во мам, иначе няма игра.-каза уж строго.

Разплкаса се.
-Игра.-искаше да слезне от столчето.

-Не плачи.

-Добре, добре, ангелче.-взе го на ръце и го целуна по бузата.-Хайде ще играем.-галеше главичката му.-Не плачи.Тати не ти се скара.

Спря да плаче.

Гушна го.

Целуваше го.
-Искаш ли да играем на мечета, ангелче?

-Да.

-Хайде!

-Хайде, да ги намерим, миличък.Мисаки играчките му са в стаята, нали?

-Да...

-Хайде, ангелче.-целуна го по бузата.И се качиха в стаята му, остави го да пълзи.

Разплака се.

-Мисаки, какво има? о.о

-Защо взе Майки от мен!?

-Той беше в столчето. о.о

Повдигна рамене. И плачеше.

Дръпна го към себе си и го целуна.

СДърдеше се.
-Искам да играя...

Целуна го за много малко време по устните, после по нослето, а после по челото.

-Не можеше така да ме подкупиш.

-Моля?! Че кой се опитва да те подкупи?