Домът на Akihiko Usami

-Остави мен... Да продължим.-целуна челото му, после нослето, а после по целуна по устните.

-Но аз обичам да ти е добре.

/Но ти не искаш. И аз не мога да те надзорвам.

Погали лицето му.
-Ти ще си тъжен.-Пусна едната си ръка надолу.

-М-мисаки...-не искаше да го спре, но не искаше и да го накара да го прави.

-Д-да?-Изчерви се. и стигна там където искаше.

Леко изстена името му. И инстинктивно леко се притисна в ръцете му.

Стресна се. И си отдръпна ръката.

-И-извинявай, М-мисаки...

-Аз... Аз се извинявам.-Отново докосна...

Отново леко изстена.

Отново се уплаши и съвсем леко си отдръпна ръката даже не беше напълно.

-Мисаки... Ако не искаш не го прави.-харесваш му.

-На теб ти харесва. Плашиш ме, когато викаш така.

Хвана ръката му и го целуна.
-Стига ми толкова. Благодаря ти.-леко навлезе в него.

Изстена.
-Usami-san ама на теб ти харесваше.-Каза ги едвам. Все още мислеше за него.

-Това ми харесва повече.-усмихна се и го целуна.

-Така ли!?-Попита го отново със същия тон.

-Да!-започна да се движи.

Изстена отново.

Целуна го по устните. И му погали косите. Движеше се.

-Боли!

-Боли ли те?-намали движенията си.

-Да.

-Извинявам се, Мисаки.