Гората на академията

-Да. Моля!

Бяха вече там.Намериха Лю и ЛЕс.
-Всичко наред ли е?

-Принцесо.

Тя ги погледна. Пусна ръката на Лю и прегърна брат си. И се разплака.

-Хей, не плачи.

-Хей, аз...-Чувстваше се виновен. Погледна всички. И реши да замълчи за момент.

Реши да си замълчи да не би да каже нещо неуместно.

Също мълчеше.

-Моля те да се махнем от тук.

-Да! Ще е добре.-Хвърли яден поглед на Лю.

-Лес...-Незнаеше каво да каже в това положение.

Почеса се по главата.Май беше допуснала грешка.

Погледна сестра си.Мислеше си същото като нея.

-Повече не се доближавай до нея!-Гледаше Лю.

Тя все още беше сгушена в брат си.

-Хай!-Тръгна някъде.

-Лес имаш ли нужда от нещо?-Хвана рамото й и кимна на Уил в посока на Лю.

Кимна разбиращо и се затича да настигне Лю.

-Не. Благодаря.-Погледна към Лю, който се отдалечаваше.

-Знам, че ти е гадно за него.

Лю се обърна към Уил.

-А ти какво искаш Кърт?Все пак ви е приятел.

Съвсем го настигна.Беше задъхан.Погледна го.
-И сега какво смяташ да правиш?

-Да мъчно ми е. Повече няма ли да го видя?

Той не каза нищо. Все пак Лю му беше като брат.

-Незнам. Единствено знам, че повече няма да мога дч ви видя.

-Разбирасе,че ще го види ако искаш.Нали Кърт?-Очите й пробляснаха застрашително като се обърна към него.

-Ама ти сериозно ли?Значи смяташ да се откажеш от приятелите си само заради това което се случи?Не смяташ да се бориш или изобщо да направиш нещо?

Тя го погледна.

-Незнам. На мен също ми е гадно...

-Аз и да искам те няма да искат.